БУНАРДЖИК (Кренис - извор; Хълм на освободителите). Най-го­лемият от шестте запазени пловдивски хълма;  105 м от равнище на Тракийската низина при Пловдив. Някога тук е имало древен римски акропол, а по-късно - турско гро­бище.

     В своята „Книга за пътешествията" („Сеяхатнаме") именитият турски писател пътешественик от XVII век Евлия Челеби отбелязва: „Тук има девет синкави и стръмни тепета".

Бронз – сплав от мед и калай. Отличава се с висока твърдост и ниска температура на топене (ок. 9000).

ГЮЛ БАХЧА ( Розова градина). Махала във възрожденския Плов­див - в северната част на пространството между хълмовете Бунарджика и Сахаттепе.

   Според древните предания, на това място имало голямо езеро; на неговия бряг, сред гъста растителност, се издигал храмът на Бендида -богинята на благодатта и покровителка на домашното огнище и на ловците.

ДЖАМБАЗТЕПЕ (Орфеев хълм). Югоизточната част на Трихълмието (дн. Архитектурно-исторически резерват „Старинен Пловдив"); височината е 52 метра.над околния терен.

ДЖЕНДЕМТЕПЕ (Кедрисос - централно, Хълм на нимфите, Мла­дежки хълм). Един от шестте запазени хълма на територията на Плов­див; най-високият от тях - 126 метра над  равнището на низината. Намира се в западната част на града. При археологически разкопки тук е разкрито селище от бронзовата епоха (IV-I хилядолетие преди новата ера), както и трикорабна раннохристиянска базилика от V-VI век. В отделни източници името му е посочено и като Чикдемтепе - Минзухарен хълм.

ЕВМОЛПИАС (Евмолпиада). Едно от първите имена (ок. 1350 година пр. н. е.) на днешния Пловдив. Още в 25 година преди Христа древно­гръцкият географ и историк Страбон в своето съчинение „География", книга VII, свързва митичния Евмолп с жителите и селищата на Тракия. В гръцки надпис от края на II и началото на III век с това име е отбелязана една от филите (районите) на града. Предполага се, че първоначално Евмолпиас е наричан само хълмът, известен по-късно като Таксимтепе; след това името е пренесено върху целия „висок град" (акропол) на Трихълмието. И според римския историк от IV век Амиан Марцелин днеш­ният Пловдив, преди да получи името Филипополис, се е наричал Ев­молпиада (Евмолпиас).

Евмолп (в превод - „сладкогласен"). В древногръцката митология -прочут жрец и воин, син на бог Посейдон и Хиона. От VI век преди новата ера започват да го считат за тракиец и за син на орфическия поет Му­зей, научил гърците да отглеждат лозя и овощия.

Енеолит (или халколит, каменно-медна епоха) – праисторически период, който следва неолита и се характеризира с появата на първите метални изделия – сечива, оръжия и накити, изработени от мед, рядко и от злато. Успоредно с тях продължава използването на сечива от камък, кост и рог. Енеолитът на Балканите обхваща V и началото на ІV хил. пр.Хр.

 „КАМЕНИЦА" (Бирената фабрика, Пивоварен завод „Каменица"). Създадена е от швейцарците от немски произход Рудолф Фрик и Фрид­рих Сулцер; преди това двамата работят в компанията „Източни желез­ници", единият - като локомотивен майстор, другият - като локомоти­вен машинист

 Избират тревисто мочурище, прорязано от скални издатини, с постоянно бликаща студена подпочвена вода; общината им продава пущинака на безценица. (По-рано мястото е наричано „Петровица" или „Петрица" - твърди се, че там е било осмото изчезнало тепе на Пловдив, от него години наред са отломявани камъни за строеж, заради което му остава името „Камени­ца тепе".)

Пивоварната фабрика е построена през 1879-1881 година; пус­кът е през 1882 година.

КЕРАМИКА – печена глина и изделия от нея, например глинени съдове.

НЕБЕТТЕПЕ  Северната най-висока част на Трихълмието. Надморската му височина е 207 метра. При археологически проучвания тук са намерени останки от праисторическо селище с крепостни стени около светилище и аристократичен дворец върху скалния връх. Запазени са и преправки на крепостта от времето на Юстиниан Велики (VI век); зидът се проследява в продълже­ние на 25 метра и е с височина от 2,5 до 3 метра. Разкрит е и таен изход (потерна), от който - по засводен коридор със стълбище - се слиза под повърхността на скалистата урва надолу до самото подножие на хълма.

НЕКРОПОЛ – „град на мъртвите“, гробище.

НЕОЛИТ(новокаменна епоха) – праисторически период, който се характеризира с изработването на усъвършенствани полирани каменни оръдия, преход към земеделие и скотовъдство и поява на керамиката. Хронологията на неолита е различна в различните райони на света. Неолитът на Балканите е най-древен на целия Европейски континент и се датира от средата на VІІ до края на VІ хил. пр.Хр.

ПЛОВДИВ  Името на града, през вековете от съз­даването му, в различни източници се от­белязва най-често като Пулпудева (тракийско име), Филипополис, Тримонциум (при римляните), Пъпълдин и Пълдин (при сла­вяните), Филибе (през турското робство), Пловдин и Пловдив (през Въз­раждането). В по-пълен вариант тази поредица, обогатена със съзна­телно или несъзнателно пропускани имена, би могла да изглежда и та­ка: Кедрисос (Кедр, Кедрит), Евмолпиас (Евмолпиада), Пулпудева (Пулпудена), Филипополис (Филипопол), Тримонциум (Юлия, Улпия, Флавия), Пъпълдин, Пълдин (Плъдин, Плудин, Плодин), Пловдин, Пловдив, вклю­чително и турското название Филибе (Хюлбе). Предишното име на гра­да -Пловдив, в края на турското робство е възстановено по инициати­ва на Найден Геров. В своето проучване „Кратки бележки за миналото и сегашното на гр. Пловдив " (1899) авторът Андрей Гяуров отбелязва: „... имахме случай да срещнем названието Пловдив в няколко доста отдав­нашни български паметници -от 1636 (два), 1656и 1687година, както и в текста на Люблянския български сборник, писан в XVI или XVII век". За произхода на името Пловдив свои изследвания са публикували Марин Дринов, Петко Славейков, Стефан Захариев и др.

ПУЛПУДЕВА (Пулпудена). Тракий­ски град на мястото на днешния Плов­див. Преди това, също на Трихълмието (дн. Архитектурно-исторически резер­ват „Старинен Пловдив"), съществува селище, чието име не е известно - предполага се, че се е наричало Евмолпиас. След многобройни трансформации през вековете (Пулпудева, Пулпудена, Пъ­пълдин, Пълдин, Плъдин, Плудин, Плодин, Пловдин) името придобива сегашното си звучене - Пловдив.

В тракийската митология името на Пулпа Дева съответства на Деметра - богиня на земеделието и плодородието. А древните автори считат, че към 1356 година преди новата ера Евмолп е въвел празнува­нето на мистериите на Деметра (Пулпа Дева).


САХАТТЕПЕ (Данов хълм). Един от шестте запазени пловдивски хълма; височината му  е 62 метра -  над гра­да . Намира се в самия център на Пловдив. Нарича се така заради прочутата часовникова кула, построена в края на XVI или в началото на XVII век. Известен е още като хълм на любовта или Венерин хълм.
         Според някои древногръцки географи и историци хъл­мът (заедно с някогашното селище върху него) е наричан Колиби или Каливи - по името на тракийското племе каливити. Дори се предпола­га, че Филип Македонски завладява именно селището Колиби, след което „въздига и украсява" него­вия акропол на близкото Трихълмие; в две свои речи от 334 годи­на преди Христа атинският ора­тор Демостен напомня с упрек, че Филип II завоюва най-хубавите и удобни места, като укрепва градо­вете, сред които е и Колиби. Спо­ред Петко Славейков (който се позовава на проучванията на Георгиос Цукалас - един от по-къс­ните летописци на града) това е най-старото име на Пловдив.    
       Ако се съди по запазените до края на XIX век названия „Цариград­ска врата" и „Станимашка врата", както и по останалите следи от крепост в южното подножие на Сахаттепе, може да се приеме твърде­нието, че и този хълм-град е бил обграден със стена, разрушена (също според Георгиос Цукалас) при нашествието на българите през 1210 го­дина.

Пловдивска енциклопедия.Трето преработено и допълнено издание, Георги Райчевски. ИК „Глас”,П. 2004 г.

СЕЛИЩНА МОГИЛА – възвишение на мястото на древно селище, образувано от наслояването на последователни пластове с останки от човешка дейност с условна  височина над 1 м. При наслоявания на пластове условно до 1 м. се нарича праисторическо селище от открит тип или открито селище.

ТАКСИМТЕПЕ (Евмолпиев хълм). Югозападната част на Трихълмието. Височината му е 35 метра равнище на Тра­кийската низина при Пловдив. Предполага се, че в далечно­то минало само Таксимтепе е наричано с едно от първите имена на Плов­див - Евмолпиас; след това името е пренесено върху целия „висок град" (акропол) на Трихълмието ".

ТРИМОНЦИУМ (Трихълмие). Име на Пловдив през римската епоха. „Преславен град, лежащ на три хълма, затова се нарича и Тримонциум от старите римски историци" - според Яков Палмерий. По времето на император Септимий Север (края на II - началото на III век) е провъз­гласен за метрополия със самостоятелен сенат, седалище на общото тра­кийско събрание (Койнон Тракон) - с право да налага данъци и мита и да сече монети. Днес Трихълмието (Небеттепе, Джамбазтепе, Таксим­тепе), с останките от хилядолетни крепостни стени, с вековните църкви и живописните възрожденски къщи от по-късно време, е известно като Архитектурно-исторически резерват „Старинен Пловдив".

ФИЛИБЕ  Име на Пловдив, дадено му от турския военачалник Лала Шахин, който завладява града през 1363-1364 година. Всъщност това е османотурска транскрипция на античното му име филипопол (филипо­полис) в неговия съкратен вариант.

ХЕБЪР (Хеброс, Хебрус, Ебрус, Еврос, Евър). Тракийското име на р. Марица, почитана от старите траки като божество. Изобразена е върху бронзови монети от Филипополис и други градове като брадат мъж, оп­рял се с лакът на скала, от която извира вода, или в ръка с класове и мак - символ на плодородието. Днес името е запазено само в горното тече­ние на реката като Ибър.

ХИСАР КАПИЯ. Крепостна врата - източен вход на древния Фили­пополис. Запазена е и до днес в Архитектурно-историческия резерват „Старинен Пловдив", между църквата „Св. св. Константин и Елена" и Етнографския музей. Счита се, че е изградена по време на ранновизан-тийското владичество (около V-VI век). Археологическите проучвания показват, че е фланкирана от двете стра­ни с четвъртити бойни кули: дясната е под самия олтар на църквата, лявата - в осно­вите на музея. Под Хисар капия минава стръмна калдъръмена улица; на три мет­ра под нейната повърхност лежат основи­те на още по-стара крепост.
На Трихълмието (дн. Архитектурно-исторически резерват „Старинен Плов­див") има още две крепостни врати. За­падната е пред стълбището на църквата „Св. Богородица" - до къщата на доктор Рашко Петров (дн. Дом на младоженци­те); тя е съборена преди 150 години. Юж­ната е близо до някогашното гръцко училище „Зарифион" - в подножие­то на Джамбазтепе; тя също е съборена преди 200 години. Всъщност и трите хълма -Небеттепе, Джамбазтепе и Таксимтепе, имат крепостни стени; така Трихълмието се оформя като цялостен Акропол на древ­ния филипополис.

ЯСАТЕПЕ. Първата и най-старата селищна могила, съществувала на територията на днешния Пловдив още от VI хилядолетие преди новата ера. Намира се в квартал „Лаута", недалече от р. Марица - в подстъпите на града-спътник „Тракия". Разкритите и проучени жилища тук прили­чат на колиби - имат огнище, пещ; запазени са останки от домашен ин­вентар, както и многообразни култови предмети - скулптурна пластика. Жителите на Ясатепе са първите земеделци, животновъди, ловци и ри­боловци в древна Тракия; занимават се също с тъкачество и грънчарство. На територията на Пловдив е открита и друга селищна могила от неолита - в квартал „Филипово", а от бронзовата епоха - на върха на Джендемтепе.